Как оплесках нещата – Майк Рам (слайдове)
Публикувано на August 19, 2009 от Майк Рам
(Това е презентацията на Майк Рам “Как оплесках нещата”, изнесена на петата среща на Клуб “Спри и помисли!” на 16.08.2009 г. Вижте и видео запис от нея тук)
Това е една история за моя първи учител в живота, човек, когото наричах “гуру”. Човекът, който запали в мен искрата на любовта към компютрите, даде ми безкрайно ценни знания и ме насочи към една професия, която много обичах. Човек, с когото по-късно решихме да правим бизнес заедно, в следствие на което започнахме да спорим как да си разпределяме работата и как да си делим парите. Оттам нататък всичко тръгна надолу.
Това е историята за всички грешки, които направих през времето на общия ни бизнес и поуките, които днес успях да си извадя от нея.
За краткото време, в което за първи път в живота си бях бизнесмен, натрупах доста грешки, но пък по-ценното е, че днес съм ги осъзнал и вече никога няма да ги повторя. За да бъде полезна историята ми, ги споделям с всички вас. Надявам се и вие да се поучите от тях.
1. Създаване на бизнес
- Сдружих се с хора, които не познавам и не беше ясно с какво всеки съдружник ще допринесе за успеха. Съдружието е като брака – носи голяма отговорност и е предвидено да трае дълго. Сформирането на фирма с непознати хора е точно като брак с непознат – никога не знаеш с какво може да те изненада и дали няма да ти изневери.
- Взех пари назаем, без да съм наясно как ще ги върна. Когато се започва голямо и сериозно начинание, всички финансови детайли трябва да бъдат уточнени и всички варианти разгледани. Днес е добра практика сключването на предбрачни договори дори. Колкото и да се обичат младите, никой не знае какви мисли и чувства ще ги вълнуват след години. Затова финансовите условия е добра да са ясни предварително. както в брака, така и в бизнеса.
- Поддадох се на ултиматум. Ако човек знае своята стойност и своето място в бизнеса, никога не трябва да се поддава на изнудвания и ултиматуми. Този, който ни поставя в подобна ситуация, очевидно не търси взаимно изгоден изход. Дали тогава си струва да работим с него?
2. Отношение към правилата на фирмата и към шефа
- Загледах се в канчето на шефа и му завидях. Шефът е шеф по много причини, но едно е сигурно – всеки шеф мрази да му гледаш в канчето и се страхува, че искаш да му седнеш на стола. Отношението към по-висшестоящия винаги трябва да е деликатно и изпълнено с уважение, ако не искаш божествения му гняв да се стовари върху главата ти.
- Почувствах несправедливост и се втурнах да я разреша на всяка цена. Не винаги онова, което на теб ти изглежда несправедливо, изглежда така и на другите. Понякога човек трябва да умее да се постави на мястото на другия и да види нещата от различна гледна точка. Решението “на всяка цена” може да се окаже твърде скъпо.
- Не можах да се науча да правя компромиси. Понякога е нужно малко усилие на волята, за да се избегне голям проблем. Аз го научих твърде късно.
- Не се научих да откривам съюзници. Водих борба за справедливост и за по-добър бизнес. Бях непримирим към всяка грешка, вярвайки, че правдата е на моя страна и тя единствена е достатъчна за да убедя другите в правотата си. Грешах. Оказах се сам и бързо бях изхвърлен от играта. Днес това ми е важна поука.
3. Развръзка
- Отказах се от частния бизнес за много години. Без пари, съдружници, идеи и клиенти, без вяра в себе си и своите възможности, станах наемен работник и се отказах да поемам инициатива и рискове.
- Разделих се с важни за мен и много близки хора, но за сметка на това намерих нови учители и нови приятели.
- Мисля, че с годините станах по-умен, по-мъдър и по-толерантен.
- Научих се да разбирам хората и да им прощавам.
Не съжалявам за нищо. Явно това е бил моят начин да се науча да бъда по-добър. Но вие можете да се научите по-лесно като избегнете моите грешки.
Ако се интересувате от дейността на Клуб “Спри и помисли!” и искате да получавате актуална информация и материали от нея, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, се абонирайте за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.
