Ива Рангелова за катеренето (слайдове)

Публикувано на April 27, 2010 от Майк Рам

Това е презентацията на Ива Рангелова “Катеренето”, изнесена на 20-та среща на Клуб “Спри и помисли!” в София на 25.04.2010 г.

По-долу можете да видите и авторските коментари на Ива по всеки слайд.

1. Както повечето хубави неща, и при мен всичко стана съвсем случайно. При едно пътуване до Триградското ждрело, влязох в Харамийската пещера, която е основният виновник аз да катеря в момента. Защото за да се влезе в нея има 7-8 метра катерене, което не е особено сложно, но на мен много ми хареса и след излизане от пещерата питах момчетата – гидове къде мога да катеря. Те ми дадоха телефона на Явката – гуруто на катеренето в България – и оттам колелото се завъртя. Отидох на стената в СУ, поговорихме си малко, той ми обясни някои неща за катеренето и логично стигнахме до въпроса
2. Какво ми трябва? За начало са ми нужни едни гуменки и желание… След известно време си купих лична екипировка, като започнах с еспадрили (специалните обувки за катерене). Те се взимат няколко номера по-малки от номера, който обикновено носиш и са много различни…  Общо взето няма идеалната еспадрила, която да е универсална за всичко
3. Следващата стъпка е да се сдобиеш с магнезий и торбичка за него. Магнезият е като талка при щангистите – ползваме го, за да не ни се изпотяват ръцете. Торбичката си я носим на кръста, така че като катерим нависоко да ни е подръка. Другото основно нещо като инвентар е седалката – използваме я за осигуряване – както когато катерим нагоре, така и като осигуряваме другарчето. Това е необходимо за начало…
4. Има и още неща, които е желателно да си имате като личен инвентар. Въже – дава голяма свобода – не зависиш от някой друг да освободи въжето, така че да можеш да катериш. Следващото нещо е джаджа за осигуряване – има много и различни неща, с които може да се осигурява. Ползва се това, което ти е най-удобно (както при еспадрилите).
5. Попълването на инвентара продължава с набавянето на примки – два карабинера съединени с лента. Идеята е катерещия да се осигурява за скалата с тях – единия карабинер се щрака в болта на тура, а през другия минава въжето. Така, ако катерачът падне, той увисва на последната закачена примка. И последния детайл, но не и по важност – каска. Всичко се случва и затова е по-добре и двамата да са с каски.
6. Хубаво, събрахме си инвентара и можем да преминем към самото катерене. Но преди това е хубаво да спрем и да се замислим „Защо катерим”? Защото катеренето е свързано с много неудобства – новите еспадрили болят… Има риск от травми, трудно е, оставя ни без кожа на пръстите, не можем да имаме маникюр (това за жените), отнема ни от времето за приятели и семейство, те се сърдят, мързи ни, боли ни и всякакви други подобни… Естествено всеки човек си има собствена мотивация защо прави или не дадено нещо. Така е и при катеренето – аз лично катеря за удоволствие. Приятно ми е да изляза сред природата цял ден с приятели, да имам някакво физическо натоварване, т.е. така си поддържам и формата. Освен това нищо не може да се сравни с чувството, което те обзема на върха на някой изкатерен маршрут… това без да преувеличавам може да ти оправи настроението за целия ден… Катеренето никога не е скучно – има голямо поле за индивидуалност: един маршрут може да се изкачи по няколко начина. Приятелската атмосфера е друго предимство на катеренето – винаги можеш да отидеш при някой непознат и да го помолиш да ти покаже какво прави. Няма човек, който да откаже – катерачите са отворени и приятелски настроени. Катеренето не е скучно и по друга причина – винаги има друг стил, към който можеш да се прехвърлиш, ако нещо ти омръзне. Например:
7. Спортно катерене – има болтове, които са предварително поставени на скалата, което позволява висока трудност на маршрута. Паданията са сравнително безопасни на такива турове и се смятат за нещо нормално.
8. Обратното на спортното катерене е традиционното. При него няма предварително поставени осигуровки в скалата и се налага сам да си ги слагаш. Това води до голям риск, дори и при ниска физическа трудност. Изисква се доста опит за поставянето на осигуровката и избирането на подходящи места.
9. Има един вид катерене, при който ти трябват само еспадрили и магнезий – това е боулдъра. Това е катерене на скали с малка височина, от които може да се скочи безопасно на земята. Само за удобство може на земята да се сложи крашпад – за да омекотява приземяването.
10. Друг вид катерене е big wall катеренето, което предполага маршрут, който се катери повече от 1 ден. Тъй като катеренето е много продължително и често се спи на маршрута, катерачите изтеглят след себе си цялата екипировка нужна за бивак. Най-известният обект в света за big wall катерене е долината Йосемите в Калифорния.
11. Един сравнително нов вид катерене е DWS (deep water solo). Обикновено се практикува на море. Катери се без осигуровка и ако паднеш – падаш във водата. Затова е хубаво тя да е дълбока и без камъни. В България се катери на Камен бряг и Тюленово.
12. Съвсем отделна дисциплина е леденото катерене. То както се сещате предполага лед, по който да се катери. При него се с твърди обувки и котки. Трябват още и сечива. За този тип катерене си трябва добра зимна екипировка и физическа издържливост. Ледено се катери на водопада Скакавица като замръзне и на Мальовица.

Ако се интересувате от дейността на Клуб “Спри и помисли!” и искате да получавате актуална информация и материали от нея, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, се абонирайте за съдържанието му чрез RSS feed или по имейл.